История на читалището

Читалището в с. Първенец като просветна институция води началото си от 1914г. На общото годишно събрание на спестовно-заемната каса към кооперацията, състояло се на 02.03.1914г в помещението на основното училище, на което присъствали 56 от общо 71 членове на касата, с абсолютно мнозинство било решено да се учреди читалище, в което членуват всички членове на касата и други желаещи. Избрано е читалщно настоятелство в състав: Димитър Томов, Димитър Николов Буков, Атанас Воденичаров, Петър Филипов Воденичаров, Никола Димитров Шопов и проверителна комисия в състав: Стоян Начев, Петър Гочков, Велико Гарчев и Стоян Хр. Ламбрев.

При учредяването на читалището било решено ежегодно да се организира патронен празник на Димитровден. На този ден се провеждали събрания на членовете, понякога се отслужвали водосвети, имало утра с декламации, с песни, хора и разбира се, почерпки с младо вино.Първоначално читалището се помещавало в дюкяна на "Баба Божия" - майка на Иван Китов. По-късно, поради високия наем, то било пренесено в дюкяна на Ангел Ковачев.

В първите години просветната дейност на читалището се състояла главно в доставка и раздаване на книги за четене и устройване на сказки. Често за лектори били канени агрономи от Пловдив- специалисти по лозарство и градинарство, които запознавали селяните с новостите в тези земеделски производства.

В продължение на възрожденските традиции читалището става средище на усилена театрална дейност. Първата пиеса, която е псотавяна и играна в селото е "Многострадална Геновева" След 1920г, когато е открита прогимназия, и с подкрепата и участието на учителите, в читалището се играят "Иванко, убиецът на Асеня", "Скъперникът" и др. Представленията се изнасяли отначало в старото училище, а след това в Мануковия чифлик.

Приемането на закона за народните читалища през 1927г налага читалището да се отдели от кооперацията и да заработи като самостоятелна просветна институция. На 01.04.1928г група читалищни дейци основават ново самостоятелно народно читалище под името "Съзнание" и приемат Устав на народните читалища. В ръководството са избрани главно учители: Никола Стефанов, Спас Запрянов, Стефан Недков, Илия Попов и Симо Пишманов.

До 1929г Читалището няма своя сграда.
От 1930г библиотеката и читалнята се помещават в партерния етаж на дома на Георги Балеев, а през 1934г е закупен първият читалищен радиоапарат.

В периода до 09.09.1944г най-ярко е присъствието на самодейците театрали в духовния живот на селото. Освен учители, повечето от които са приходящи, в трупата запомнящо се участие вземат и младежите от  селото: Сотир Ангелиев, Ламбри Щерев, Мара Шишкова, Александра Шишкова, Димитър Вълчанов, Коста Каридов, Георги Каридов, Костадин Узунов, Надка Томова, Костадин Матев и др. 

След края на Втората световна война читалището навлиза в нов етап от своето развитие. Значително се обогатява книжния фонд на библиотеката, активизира се дейността на народния университет, разширява се самодейността. На едно много добро ниво работят драмсъстав, хорова формация, танцова трупа с оркестър.
През 1951г е закупен прожекционен апарат и започва да функционира киносалона.
От 1957г към читалището има детска музикална школа по акордеон с 20 деца.

Близо 5 години цялото население на Първенец подкрепя строителството на новата просторна читалищна сграда, която отваря врати на 02.08.1961г

От тогава до сега в НЧ "Съзнание 1914г. - с. Първенец" функционират различни състави, кръжоци, клубове и школи според потребностите на времето.